Feb 10, 2017, 2:46 PM

Свободата

  Poetry
520 1 4

СВОБОДАТА

 

Като трънче в очите невярващи

тя боде със безскрупулен гняв,

разранява до кръв и наказва

малодушие, алчност и страх.

 

Тя затрупва в забрава предателя,

роболепието и завистта

и погребва тирани безпаметно...

Свободата не гние в пръста!

 

Като ралото в двора на дядо ми

разорава душевната нива

и засява там зрънце от вяра

да покълне, да зрее щастливо.

 

Тя дарява го с топла надежда,

с глътка гордост, достойнство, любов

и събужда у него цъфтежа...

Свободата е дар, благослов!

 

Като слънце в лазурно небе,

бистър извор, река непресъхваща -

тя се ражда в смеха на дете

и живее във хляба - насъщния.

 

Тя разкъсва окови и гнет

и разпъва скръбта на Голгота,

и оставя в сърцата завет:

„Свободата - съдба на живота!”

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...