Feb 10, 2017, 2:46 PM

Свободата

  Poetry
521 1 4

СВОБОДАТА

 

Като трънче в очите невярващи

тя боде със безскрупулен гняв,

разранява до кръв и наказва

малодушие, алчност и страх.

 

Тя затрупва в забрава предателя,

роболепието и завистта

и погребва тирани безпаметно...

Свободата не гние в пръста!

 

Като ралото в двора на дядо ми

разорава душевната нива

и засява там зрънце от вяра

да покълне, да зрее щастливо.

 

Тя дарява го с топла надежда,

с глътка гордост, достойнство, любов

и събужда у него цъфтежа...

Свободата е дар, благослов!

 

Като слънце в лазурно небе,

бистър извор, река непресъхваща -

тя се ражда в смеха на дете

и живее във хляба - насъщния.

 

Тя разкъсва окови и гнет

и разпъва скръбта на Голгота,

и оставя в сърцата завет:

„Свободата - съдба на живота!”

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...