henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
12 oct 2006, 18:04

Свободата и Сантяго 

  Poesía
612 0 10
И ето,
бърза изгревът.
И слънцето се вдига,
над всичките народи
под небето -
над танковете,
над Адил и над
Сантяго.
И облаците се протягат –
животът търси себе си
в разрухи.
Отърсва се животът
от прахта им –
от всичко бяло
на земята...
Отново
усмихнатият старец
пълни,
джобовете си
с шарени
бонбони.
Сантяго ще се смее
под небето -
там ,в своята
Венецуела.
Сантяго ще се смее,
напълнил бузите си
със бонбони.
А онзи старец
ще отмине...
И смеещата се жена
ще каже:
- Сантяго,чака те обядът!
Сантяго ще се смее
сякаш,
видял е близо
Свободата...
Не и ли свобода
да видиш,
че майка ти
усмихната те вика...
Животът
минал е край теб
и дал ти е
във шепата
бонбони?
Но днес
Сантяго е в Маями.
Избягало семейството
от Чавес,
или от нещо друго,
търсещо промяна
и нова свобода,
но в чужда,
някаква страна.
А майката...
я няма...
Да,
свободата...
Която
не може да е статуя,
Сантяго!
Не е и реч,
дори не дума.
И мисли си момчето:
“Свободата е
да видиш
майка си
и тя усмихната да те извика.
И старец някакъв
да спре
и да напълни
шепата ти със
бонбони..."
Свободата
и Сантяго...
И ето,
бърза залезът.
И слънцето се скрива,
от всичките народи
под небето -
от танковете,
от Адил и от
Сантяго.
Луна,
зад облаците
се протяга –
Животът
плаче
като старец,
останал без Адил
и без Сантяго...
И стискащ
в шепата си
няколко
бонбона...
Животът
тихо
си отива...

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • възхищавам ти се ,хенри1 браво
  • Поздрав, Хенри!!!
  • ех, Ханк! липсваше малката Адил... Пак си създал мехлем за душата и съзнанието! и провокираш вътрешни диалози...
  • Ханк - това е едно чудесно определение за Свободата. Поздрав, за което и за целия стих!
  • Поздрав, Ясене!
    Силни са думите ти!
  • Моето скромно:
    !!!,Оливър!
  • Огледално обърнат стих и много силен. Уважавам интересните ти решения!
  • Красиво и тъжно.

    Поздрав и усмивка Хенри.
  • "Луна,
    зад облаците
    се протяга –
    Животът
    плаче
    като старец,
    останал без Адил
    и без Сантяго..."
    Как го правиш Хенри?
    Винаги вълнуваш със стиховете си, и ме оставяш в размисли!
    Браво!
  • Да,
    свободата...
    Която
    не може да е статуя,
    Сантяго!
    Не е и реч,
    дори не дума...


    ...Не и ли свобода
    да видиш,
    че майка ти
    усмихната те вика...

    Е, Хенри- за кой ли път ме оставяш безмълвна...
    Голям поет си... голям...
Propuestas
: ??:??