Вкусил пак от свободата
и усетил хлад на сутринта,
буден, сетил красотата,
още съм отдаден на мига.
Миг, изпълнен със въздишки,
радости, копнеж и топлина,
миг навярно неразказан,
миг с живот до сутринта.
Вече топлите ръце не галят,
скрити са от допир със студа,
топлото лице угасва,
покорено е от реалността. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse