24 sept 2011, 10:30

Свободата и студът

732 0 1

Вкусил пак от свободата

и усетил хлад на сутринта,

буден, сетил красотата,

още съм отдаден на мига.

 

Миг, изпълнен със въздишки,

радости, копнеж и топлина,

миг навярно неразказан,

миг с живот до сутринта.

 

Вече топлите ръце не галят,

скрити са от допир със студа,

топлото лице угасва,

покорено е от реалността.

 

Чуден сън ще да е бил,

сънуван или изживян,

чуден сън, едва разкрил

невежа страст или любовен блян.

 

Утихнал сляпо във надежди,

покрит с умора от теглото на нощта,

прикрил за своите копнежи,

будувам аз, свободен, и в студа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Любенов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И будуват други с тебе в студа,
    будуват, спомняйки за любовта...
    Изпълнено е с топлина, макар че лятото отмина. Усмихнат ден!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...