Свободата и студът
Вкусил пак от свободата
и усетил хлад на сутринта,
буден, сетил красотата,
още съм отдаден на мига.
Миг, изпълнен със въздишки,
радости, копнеж и топлина,
миг навярно неразказан,
миг с живот до сутринта.
Вече топлите ръце не галят,
скрити са от допир със студа,
топлото лице угасва,
покорено е от реалността.
Чуден сън ще да е бил,
сънуван или изживян,
чуден сън, едва разкрил
невежа страст или любовен блян.
Утихнал сляпо във надежди,
покрит с умора от теглото на нощта,
прикрил за своите копнежи,
будувам аз, свободен, и в студа.
© Борислав Любенов All rights reserved.
