Ръцете си дръпни от мен,
вече не ти принадлежа.
Изгуби ме в онзи мрачен ден,
когато целуваше го под дъжда.
Гледах те безмълвно от колата,
държах рози, купени за теб.
Той нежно ти галеше косата,
а за мен дъждът превърна се във лед.
Тъжен и през сълзи се прибрах,
розите в камината захвърлих,
на дивана бавно се подпрях,
тогава чувствата към теб загърбих.
Ръцете си дръпни от мен,
върви да разиграваш него,
негов ред е да падне в плен,
свободен съм, а не част от твойто лего.
© Дамян Атанасов Todos los derechos reservados