Mar 24, 2011, 1:55 PM

Свободен

  Poetry
516 0 0

Ръцете си дръпни от мен,

вече не ти принадлежа.

Изгуби ме в онзи мрачен ден,

когато целуваше го под дъжда.

 

Гледах те безмълвно от колата,

държах рози, купени за теб.

Той нежно ти галеше косата,

а за мен дъждът превърна се във лед.

 

Тъжен и през сълзи се прибрах,

розите в камината захвърлих,

на дивана бавно се подпрях,

тогава чувствата към теб загърбих.

 

Ръцете си дръпни от мен,

върви да разиграваш него,

негов ред е да падне в плен,

свободен съм, а не част от твойто лего.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дамян Атанасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...