Ръцете си дръпни от мен,

вече не ти принадлежа.

Изгуби ме в онзи мрачен ден,

когато целуваше го под дъжда.

Гледах те безмълвно от колата,

държах рози, купени за теб.

Той нежно ти галеше косата,

а за мен дъждът превърна се във лед.

Тъжен и през сълзи се прибрах,

розите в камината захвърлих,

на дивана бавно се подпрях,

тогава чувствата към теб загърбих.

Ръцете си дръпни от мен,

върви да разиграваш него,

негов ред е да падне в плен,

свободен съм, а не част от твойто лего.