18 jun 2019, 14:09

Свободен

  Poesía
547 4 4

 

Начало без продължение.
Любов само на думи.
Копнеж без потвърждение.
Живот на безумци.
Тече времето, чака ни,
но побягваме наобратно
в нарисувани спомени.
Деца гонещи вятър...
От днес малодушна съм,
от днес съм без теб...
А ти някога слушаше,
аз за теб бях
вселената...
Но мечтите ми сложни са
и очаквано глупави.
Няма как да сме хора
замаскирани с думите, 
няма как да сме обич
ужасени от общото
нито можем да спорим...
Чудя се...
кой ли е онзи тънък момент,
в който избяга ми някъде
и остави за мен само образ
и едно обещание?
Дали някога ще те видя
отново без смисъла
и дали наистина
за теб съм орисана,
щом отказваш да бъдеш
спокоен и мой.
Ти - буря,
отказваш да чуеш.
Аз - буря,
те моля да кажеш.
И ти казваш.
Потоп сме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря много!
  • Поздравления за творбата ти , Йоана!
  • Ранима „свобода„ , излята по нежен и чувствен начин! Много ми хареса!
  • "Дали някога ще те видя
    отново без смисъла
    и дали наистина
    за теб съм орисана,
    щом отказваш да бъдеш
    спокоен и мой.
    Ти - буря,
    отказваш да чуеш.
    Аз - буря,
    те моля да кажеш.
    И ти казваш.
    Потоп сме."

    Финал, силата на който се дължи на бруталната откровеност. Струва ми се, че това е нов анонс в творчеството ти, Йоана. Бих добавил, че при потопа е необходим Ноев ковчег! Поздравявам те за силната творба!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...