Свободен
Начало без продължение.
Любов само на думи.
Копнеж без потвърждение.
Живот на безумци.
Тече времето, чака ни,
но побягваме наобратно
в нарисувани спомени.
Деца гонещи вятър...
От днес малодушна съм,
от днес съм без теб...
А ти някога слушаше,
аз за теб бях
вселената...
Но мечтите ми сложни са
и очаквано глупави.
Няма как да сме хора
замаскирани с думите,
няма как да сме обич
ужасени от общото
нито можем да спорим...
Чудя се...
кой ли е онзи тънък момент,
в който избяга ми някъде
и остави за мен само образ
и едно обещание?
Дали някога ще те видя
отново без смисъла
и дали наистина
за теб съм орисана,
щом отказваш да бъдеш
спокоен и мой.
Ти - буря,
отказваш да чуеш.
Аз - буря,
те моля да кажеш.
И ти казваш.
Потоп сме.
© Йоана All rights reserved.
