limeruna (Йоана)
564 3371
18.06.2019 г., 14:09 ч.

Свободен 

  Поезия
333 4 4

 

Начало без продължение.
Любов само на думи.
Копнеж без потвърждение.
Живот на безумци.
Тече времето, чака ни,
но побягваме наобратно
в нарисувани спомени.
Деца гонещи вятър...
От днес малодушна съм,
от днес съм без теб...
А ти някога слушаше,
аз за теб бях
вселената...
Но мечтите ми сложни са
и очаквано глупави.
Няма как да сме хора
замаскирани с думите, 
няма как да сме обич
ужасени от общото
нито можем да спорим...
Чудя се...
кой ли е онзи тънък момент,
в който избяга ми някъде
и остави за мен само образ
и едно обещание?
Дали някога ще те видя
отново без смисъла
и дали наистина
за теб съм орисана,
щом отказваш да бъдеш
спокоен и мой.
Ти - буря,
отказваш да чуеш.
Аз - буря,
те моля да кажеш.
И ти казваш.
Потоп сме.

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря много!
  • Поздравления за творбата ти , Йоана!
  • Ранима „свобода„ , излята по нежен и чувствен начин! Много ми хареса!
  • "Дали някога ще те видя
    отново без смисъла
    и дали наистина
    за теб съм орисана,
    щом отказваш да бъдеш
    спокоен и мой.
    Ти - буря,
    отказваш да чуеш.
    Аз - буря,
    те моля да кажеш.
    И ти казваш.
    Потоп сме."

    Финал, силата на който се дължи на бруталната откровеност. Струва ми се, че това е нов анонс в творчеството ти, Йоана. Бих добавил, че при потопа е необходим Ноев ковчег! Поздравявам те за силната творба!
Предложения
: ??:??