В забързаното време на деня,
Човекът тъй нищожен...
Върви без мисъл ни една
По плана си наложен...
В забавеното време на нощта
Той чувства се така спокоен
Но в миг изчезва тази свобода...
Отново следва план съдбовен...
И ден след ден минава все така,
без ни един останал спомен...
И щом достигната е ТЯ - целта,
Кажи, защо е недоволен...?!