В забързаното време на деня,
Човекът тъй нищожен...
Върви без мисъл ни една
По плана си наложен...
В забавеното време на нощта
Той чувства се така спокоен
Но в миг изчезва тази свобода...
Отново следва план съдбовен...
И ден след ден минава все така,
без ни един останал спомен...
И щом достигната е ТЯ - целта,
Кажи, защо е недоволен...?!
© Жасмина Александрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
