Рее се птица в небето,

кацна на хълма в полето

и нежна песен тя запя...

По лицето ми стече се

сълза.

Тя напомни ми за тебе,

за твоята свобода, как 

разпери ти крилете и 

от мене отлетя.

Сега си свободна, някъде

далече разперила крила,

не ти ли омръзна вече -

прибери се у дома.

Грабна ми сърцето, взе 

моята душа, разпери ти

крилете и ги носиш по

света.

Моля те, върни ми ги обратно,

без тях аз тъна в празнота. Върни

ми душата и сърцето, протегни

към мен ръка.

И ето, заставаш пак до мене,

усмивка изгрява на твоето лице,

протягаш ръка, избърсваш ми

сълзите. Върна се моето сърце.

И с целувки нежни, и с ласки в

нощта ти птицата от хълма 

върна, и моята душа.