Листо се отрони
от вековно дърво.
Кой го изгони,
или падна само?
Вятър го тласна,
а слана накърни,
в почва орана
забравен да спи.
От стеблото далеч
в полетен миг,
свободен е веч
с усмивка на лик.
Линията своя изтри
но мисълта си не скри.
© Калоян Велинов Todos los derechos reservados