Свободно падане
592
0
0
Листо се отрони
от вековно дърво.
Кой го изгони,
или падна само?
Вятър го тласна,
а слана накърни,
в почва орана
забравен да спи.
От стеблото далеч
в полетен миг,
свободен е веч
с усмивка на лик.
Линията своя изтри
но мисълта си не скри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Велинов Всички права запазени
