25 sept 2015, 7:50

Свят

  Poesía » Otra
671 0 0

Окъпвам се в камбанен звън

и в бистрото небе се рея.

Щастлива съм – не е насън –

летя наяве и не смея

 

да хвърля поглед към света,

(дори без мене той си диша…)

към ярката му суета.

За него май че съм излишна…

 

Не ме и забелязва той.

Но аз съм тук, но мен ме има!

„Ей, погледни ме, свят, постой…

Поне извикай моето име!”

 

Дошла съм аз на тебе, свят,

(красив, но някак си наежен,

ни много стар, ни много млад)

с надежда да ме забележиш.

 

Аз знам, неволно съм дошла,

но няма лесно да си ида.

В теб има толкова неща,

които искам, свят, да видя.

 

Да дам любов, да съм добра,

да се порадвам на цветята.

Със нежност болката да спра,

да се дивя на красотата.

 

И всеки да ми стане брат.

И никого да не обидя.

А щом наситя ти се, свят,

сама  безшумно да си ида.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...