Sep 25, 2015, 7:50 AM

Свят

  Poetry » Other
669 0 0

Окъпвам се в камбанен звън

и в бистрото небе се рея.

Щастлива съм – не е насън –

летя наяве и не смея

 

да хвърля поглед към света,

(дори без мене той си диша…)

към ярката му суета.

За него май че съм излишна…

 

Не ме и забелязва той.

Но аз съм тук, но мен ме има!

„Ей, погледни ме, свят, постой…

Поне извикай моето име!”

 

Дошла съм аз на тебе, свят,

(красив, но някак си наежен,

ни много стар, ни много млад)

с надежда да ме забележиш.

 

Аз знам, неволно съм дошла,

но няма лесно да си ида.

В теб има толкова неща,

които искам, свят, да видя.

 

Да дам любов, да съм добра,

да се порадвам на цветята.

Със нежност болката да спра,

да се дивя на красотата.

 

И всеки да ми стане брат.

И никого да не обидя.

А щом наситя ти се, свят,

сама  безшумно да си ида.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....