25.09.2015 г., 7:50

Свят

664 0 0

Окъпвам се в камбанен звън

и в бистрото небе се рея.

Щастлива съм – не е насън –

летя наяве и не смея

 

да хвърля поглед към света,

(дори без мене той си диша…)

към ярката му суета.

За него май че съм излишна…

 

Не ме и забелязва той.

Но аз съм тук, но мен ме има!

„Ей, погледни ме, свят, постой…

Поне извикай моето име!”

 

Дошла съм аз на тебе, свят,

(красив, но някак си наежен,

ни много стар, ни много млад)

с надежда да ме забележиш.

 

Аз знам, неволно съм дошла,

но няма лесно да си ида.

В теб има толкова неща,

които искам, свят, да видя.

 

Да дам любов, да съм добра,

да се порадвам на цветята.

Със нежност болката да спра,

да се дивя на красотата.

 

И всеки да ми стане брат.

И никого да не обидя.

А щом наситя ти се, свят,

сама  безшумно да си ида.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...