22 feb 2011, 18:17

Свят

898 0 0

Острието ли е, което ме тласка напред?

Ръбът далеч ли е?

Земята под мен е хлъзгава като лед.

Думи изричам, но до теб не достигат

и дъхът ми спира,

очите не мигат.

Сънят ми пее приспивната песен

за живота забързан, за градската есен.

Паралелна вселена е тази в мен,

на мига неуловен.

На малката кибритопродавачка с погледа печален,

на кроткия стон жален.

Здрачът и зората, вплели ръце,

заключили времето в прегръдката, те

забравят за това, което носи вчера,

за мръсната улица,

за прашната постеля.

На спомени красиви, изгубени за миг,

утре ще са други, не ще помнят своя вик

и копнежът - да са заедно пак -

ще се възроди и ще умре.

... поредният недочакан влак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кати Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...