Feb 22, 2011, 6:17 PM

Свят

895 0 0

Острието ли е, което ме тласка напред?

Ръбът далеч ли е?

Земята под мен е хлъзгава като лед.

Думи изричам, но до теб не достигат

и дъхът ми спира,

очите не мигат.

Сънят ми пее приспивната песен

за живота забързан, за градската есен.

Паралелна вселена е тази в мен,

на мига неуловен.

На малката кибритопродавачка с погледа печален,

на кроткия стон жален.

Здрачът и зората, вплели ръце,

заключили времето в прегръдката, те

забравят за това, което носи вчера,

за мръсната улица,

за прашната постеля.

На спомени красиви, изгубени за миг,

утре ще са други, не ще помнят своя вик

и копнежът - да са заедно пак -

ще се възроди и ще умре.

... поредният недочакан влак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кати Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...