Толкова дълго мечтах.И в мечтите си 

 тебе видях! Докоснах със шепи морето.

 Като птица политнах в небето.

 Образа бавно рисуваш. Върху пясъка

 на тази родина. И чакаш... чакаш

 напразно любима!

Вятърът бавно отнася, всяка черта на

лицето чезне в пустиня,

а ти рисуваш... рисуваш богиня!

При теб днес не пристигна, а не веднъж

моли се на Бог и стига ти това, че ще я има.

Но може би в друг живот?...

Бял воал покрива забулени тайни.

Оковани грехове.

Тя е там! Отново в мислите ти идва.

Няма образ и лице,

а след това бавно си отива

и иска мир между  различни светове.

И вятърът разпръсна мечтите ти.

Остави те сам край пустинята,

а ти търсиш... търсиш любимата!

Морета. Океани. Държави.

Колко голям е целият свят.

В който срещат се хората и разделят се пак!...