Свят

Poesía » Civil

940 0 2

Несигурен, неспокоен поглед отправям аз

През прозореца виждам света сив

А неприветлив, мъртъв мраз

Навън, сякаш нарисуван с молив

Свят жесток и апатичен

Гроб дълбок и безличен

Виелицата убива пореден нещастник

Омраза и гняв се надигат у друг бездарник

В този кървав ден едно е ясно-

Всеки живее лудо и бясно

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

L00P7R00P (Бобо)

Да, но понякога хората виждаме само в черно и бяло.

2008-05-08T10:31:55+03:00
3y3ka (Зузка)

Живота е смесица от много "цветове", важното е да успеем да видим красивото!

2008-05-08T01:07:20+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0