Свят

Poetry » Civic

936 0 2

Несигурен, неспокоен поглед отправям аз

През прозореца виждам света сив

А неприветлив, мъртъв мраз

Навън, сякаш нарисуван с молив

Свят жесток и апатичен

Гроб дълбок и безличен

Виелицата убива пореден нещастник

Омраза и гняв се надигат у друг бездарник

В този кървав ден едно е ясно-

Всеки живее лудо и бясно

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

L00P7R00P (Бобо)

Да, но понякога хората виждаме само в черно и бяло.

2008-05-08T10:31:55+03:00
3y3ka (Зузка)

Живота е смесица от много "цветове", важното е да успеем да видим красивото!

2008-05-08T01:07:20+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0