Свят

29 jun 2010, 9:13

Poesía » Otra

530 0 1

Престъпен свят, земя в поквара,
надеждата последна покорил.
Една змия от власт и слава,
една съдба, градена от войни.
Застинал миг на безутешност,
от болест съхнещи листа.
Защо животът не е вечност,
защо смъртта не бе шега.
Престъпен зов за нещо свято,
порок, от всекиго подет,
дали студено бе за лято
в сърце, горещо като лед? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Свят

Искате да прочетете повече?

Propuestas