29.06.2010 г., 9:13

Свят

651 0 1

Престъпен свят, земя в поквара,
надеждата последна покорил.
Една змия от власт и слава,
една съдба, градена от войни.

Застинал миг на безутешност,
от болест съхнещи листа.
Защо животът не е вечност,
защо смъртта не бе шега.

Престъпен зов за нещо свято,
порок, от всекиго подет,
дали студено бе за лято
в сърце, горещо като лед?
Пари във куп като планета,
нарязано на листчета дърво,
кората на което беше взета
да замени баналното сребро.

Стена от злато, в замък от коприна –
изящно гладка,
непристойна красота.
Разкъсано платно, увяхнала градина,
милиони пеперуди без крила.
Бетонен камък,  сграда от разруха,
огромен град, безлични непознати,
звезда без блясък на корона куха,
над трон без крал -
от символи рогати.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...