Престъпен свят, земя в поквара,
надеждата последна покорил.
Една змия от власт и слава,
една съдба, градена от войни.

Застинал миг на безутешност,
от болест съхнещи листа.
Защо животът не е вечност,
защо смъртта не бе шега.

Престъпен зов за нещо свято,
порок, от всекиго подет,
дали студено бе за лято
в сърце, горещо като лед?
Пари във куп като планета,
нарязано на листчета дърво,
кората на което беше взета
да замени баналното сребро.

Стена от злато, в замък от коприна –
изящно гладка,
непристойна красота.
Разкъсано платно, увяхнала градина,
милиони пеперуди без крила.
Бетонен камък,  сграда от разруха,
огромен град, безлични непознати,
звезда без блясък на корона куха,
над трон без крал -
от символи рогати.