Свят

Jun 29, 2010, 9:13 AM

Poetry » Other

531 0 1

Престъпен свят, земя в поквара,
надеждата последна покорил.
Една змия от власт и слава,
една съдба, градена от войни.
Застинал миг на безутешност,
от болест съхнещи листа.
Защо животът не е вечност,
защо смъртта не бе шега.
Престъпен зов за нещо свято,
порок, от всекиго подет,
дали студено бе за лято
в сърце, горещо като лед? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Свят

Want to read more?

Random works