Отварям очи и виждам
един свят, скроен от лъжи,
хора, алчност и завист,
всеки за себе си трепти.
Няма усмивки и радост,
болката тегне сега,
измъчва тез души, младост - не,
самота покровителства в нощта.
За пари, за зрелища светът живее,
но кой ще ги даде?
Нима някой за това копнее? -
душата си да продаде.
Постъпки лоши, предателства без срам,
изхабени са душите наши,
любовта я няма в този храм,
храм на убийства и заплахи.
Едно-единствено пак си ни остава,
ти кажи на кой да вярваш,
щом най-добрият ти приятел те предава?
Е, какво пък? Сам оставаш.
© Васи Todos los derechos reservados