14 feb 2010, 16:13

Свят на порочност

  Poesía » Otra
785 0 0

Отварям очи и виждам

един свят, скроен от лъжи,

хора, алчност и завист,

всеки за себе си трепти.

 

Няма усмивки и радост,

болката тегне сега,

измъчва тез души, младост - не,

самота покровителства в нощта.

 

За пари, за зрелища светът живее,

но кой ще ги даде?

Нима някой за това копнее? -

душата си да продаде.

 

Постъпки лоши, предателства без срам,

изхабени са душите наши,

любовта я няма в този храм,

храм на убийства и заплахи.

 

Едно-единствено пак си ни остава,

ти кажи на кой да вярваш,

щом най-добрият ти приятел те предава?

Е, какво пък? Сам оставаш.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...