Свят на порочност

Отварям очи и виждам

един свят, скроен от лъжи,

хора, алчност и завист,

всеки за себе си трепти.

Няма усмивки и радост,

болката тегне сега,

измъчва тез души, младост - не,

самота покровителства в нощта.

За пари, за зрелища светът живее,

но кой ще ги даде?

Нима някой за това копнее? -

душата си да продаде.

Постъпки лоши, предателства без срам,

изхабени са душите наши,

любовта я няма в този храм,

храм на убийства и заплахи.

Едно-единствено пак си ни остава,

ти кажи на кой да вярваш,

щом най-добрият ти приятел те предава?

Е, какво пък? Сам оставаш.