Feb 14, 2010, 4:13 PM

Свят на порочност 

  Poetry » Other
668 0 0
Отварям очи и виждам
един свят, скроен от лъжи,
хора, алчност и завист,
всеки за себе си трепти.
Няма усмивки и радост,
болката тегне сега,
измъчва тез души, младост - не,
самота покровителства в нощта.
За пари, за зрелища светът живее,
но кой ще ги даде?
Нима някой за това копнее? -
душата си да продаде. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васи All rights reserved.

Random works
: ??:??