7 ene 2008, 8:51

Свят на сънища 

  Poesía
800 0 4
 

Понякога се губя

в свойте непознати дълбини;

Понякога се будя,

потънала в самотни съдбини.

Лутам се всред дивни дебри

на моята непредполагана галерия -

безкрайна.

Вслушвам се във звуците напевни -

аз в себе си тая невидима империя -

безкрайна!

 

Моя, но непредсказуема за мен,

отвъдна като звездна светлина,

пропила миговете скрити в моя ден,

тя винаги заварва ме сама.

 

Пред мен отварят се врати отвъд реалността,

ала не мога да прекрача прага.

Отправям жаден поглед към Живота и Смъртта,

а вратата отново се затваря!

 

Но аз надниквам...

 

И виждам за кратко мойта галерия - империя.

Опитвам се да я опиша в поредната серия.

 

Нима съм повторение

на несъстояло се във вечността си представление?

Търся крайното прозрение

нощ и ден в безбрежно бдение.

 

А може би стоя на горда граница.

със Лудостта?

 

 

 

© Ася Драганова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • хм...благодаря много за коментарите. Очакването за любов е нововъведение в тълкуванието на стихчето, тоест..не съм очаквала , че звучи по този начин, но всъщност се радвам, щом е така
  • Много обещаващо...очакане
    за нещо да се случи...любов...
    красиво и нежно. с обич, Ася.
  • А може би стоя на горда граница.

    със Лудостта?

    Тъй като нямам друг избор, освен да бъда НАПЪЛНО обективна, стихотворението е страхотно и нямам търпение да публикуваш и други Поздрав, Аси0!
  • Силни думи с много нежност и очакване за любов!Хареса ми!
Propuestas
: ??:??