Свят на сънища
Понякога се губя
в свойте непознати дълбини;
Понякога се будя,
потънала в самотни съдбини.
Лутам се всред дивни дебри
на моята непредполагана галерия -
безкрайна.
Вслушвам се във звуците напевни -
аз в себе си тая невидима империя -
безкрайна!
Моя, но непредсказуема за мен,
отвъдна като звездна светлина,
пропила миговете скрити в моя ден,
тя винаги заварва ме сама.
Пред мен отварят се врати отвъд реалността,
ала не мога да прекрача прага.
Отправям жаден поглед към Живота и Смъртта,
а вратата отново се затваря!
Но аз надниквам...
И виждам за кратко мойта галерия - империя.
Опитвам се да я опиша в поредната серия.
Нима съм повторение
на несъстояло се във вечността си представление?
Търся крайното прозрение
нощ и ден в безбрежно бдение.
А може би стоя на горда граница.
със Лудостта?
© Ася Драганова All rights reserved.
Поздрав, Аси0!
