Ти си моят блян,

Ти си моят свят,

Ти си моята мечта –

тъй далечна и тъй близка.

Не мога да те докосна,

не мога да опитам

сладостта на тоз копнеж –

жадуван от векове.

Чувствам магията на твоята светлина,

омагьосваща моята душа.

Минава като стрела, болка и топлина,

хванати за ръка.

През моето безчувствено до сега сърце,

разбило леда – оковаващо го до сега.

Чувствам се жив,

чувствам се безсмъртен

и обхваща ме страхът, ужасът.

Да не убия това прекрасно чувство,

върнало ме към това, което съм –

див, свободен,

живеещ чрез въздуха и блясъка във водата.

Не, не искам да се провалям

и отново да се затворя в тъмнината,

обладан от студа

и да се превърна в ледена висулка.

Защото този път

ще се пръсна на хиляди парчета из света

и никога не ще се събера.

Болката ще е още по-силна, по-голяма,

опитал вкуса на красотата,

чрез твоята неземна,

пълна с блян душа.