Ти си моят блян,
Ти си моят свят,
Ти си моята мечта –
тъй далечна и тъй близка.
Не мога да те докосна,
не мога да опитам
сладостта на тоз копнеж –
жадуван от векове.
Чувствам магията на твоята светлина,
омагьосваща моята душа.
Минава като стрела, болка и топлина,
хванати за ръка.
През моето безчувствено до сега сърце,
разбило леда – оковаващо го до сега.
Чувствам се жив,
чувствам се безсмъртен
и обхваща ме страхът, ужасът.
Да не убия това прекрасно чувство,
върнало ме към това, което съм –
див, свободен,
живеещ чрез въздуха и блясъка във водата.
Не, не искам да се провалям
и отново да се затворя в тъмнината,
обладан от студа
и да се превърна в ледена висулка.
Защото този път
ще се пръсна на хиляди парчета из света
и никога не ще се събера.
Болката ще е още по-силна, по-голяма,
опитал вкуса на красотата,
чрез твоята неземна,
пълна с блян душа.
© СИЛВИЯ ИВАНОВА Всички права запазени