Jan 28, 2011, 9:25 AM

Свят от блян и мечти

  Poetry » Love
844 0 0

Ти си моят блян,

Ти си моят свят,

Ти си моята мечта –

тъй далечна и тъй близка.

Не мога да те докосна,

не мога да опитам

сладостта на тоз копнеж –

жадуван от векове.

Чувствам магията на твоята светлина,

омагьосваща моята душа.

Минава като стрела, болка и топлина,

хванати за ръка.

През моето безчувствено до сега сърце,

разбило леда – оковаващо го до сега.

Чувствам се жив,

чувствам се безсмъртен

и обхваща ме страхът, ужасът.

Да не убия това прекрасно чувство,

върнало ме към това, което съм –

див, свободен,

живеещ чрез въздуха и блясъка във водата.

Не, не искам да се провалям

и отново да се затворя в тъмнината,

обладан от студа

и да се превърна в ледена висулка.

Защото този път

ще се пръсна на хиляди парчета из света

и никога не ще се събера.

Болката ще е още по-силна, по-голяма,

опитал вкуса на красотата,

чрез твоята неземна,

пълна с блян душа.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© СИЛВИЯ ИВАНОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...