4 dic 2008, 16:28

Свят от мечти 

  Poesía » Otra
570 0 8
Понякога съм толкова сама
със мислите си, спомените и мечтите.
Обичам тези мигове, като че ли съм по-добра,
усещам своите сълзи в очите.

Но не, това съвсем не е тъга,
аз толкова обичам да мечтая,
да бъда част от нечия съдба,
или да вляза в приказка от стари времена!

Тогава времето се спира,
тогава всяко зло от този свят умира!
Но някой на вратата ми почука
и чудният ми свят... пропука!

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??