Dec 4, 2008, 4:28 PM

Свят от мечти 

  Poetry » Other
571 0 8
Понякога съм толкова сама
със мислите си, спомените и мечтите.
Обичам тези мигове, като че ли съм по-добра,
усещам своите сълзи в очите.

Но не, това съвсем не е тъга,
аз толкова обичам да мечтая,
да бъда част от нечия съдба,
или да вляза в приказка от стари времена!

Тогава времето се спира,
тогава всяко зло от този свят умира!
Но някой на вратата ми почука
и чудният ми свят... пропука!

© Руми All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??