16 ago 2011, 11:53

Свят (Вселената)

  Poesía » Otra
939 0 16

 

Свят (Вселената)
=============


Небето спомня ли си нашите неволи?
Защо ли чакало ни е да се родим?
Чия ли мисъл ни извая с дланите си голи,
надявайки се, че ще можем да я проследим?

И ето - взираме се - все нанякъде. Нагоре. 
Потъва погледът ни в нечий чуден свят.
Прегръщаме се. С времето за обич спори
скептикът-облак, вечният ревнуващ брат.

Дошло му е до гуша с разума да се надбягва.
Да брани и последното дъждовно обещание.
Притискат го очите ни. Водата се разсипва.
Дъга ли свързва двата свята на незнание?

Валят въпросите. Събира локвите си тишината.
На чужд език Светът разказва ни защо и как
живеем за мига, берем цветя, поглеждаме луната
и търсим стъпките на миналото си по неговия бряг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...