16.08.2011 г., 11:53

Свят (Вселената)

942 0 16

 

Свят (Вселената)
=============


Небето спомня ли си нашите неволи?
Защо ли чакало ни е да се родим?
Чия ли мисъл ни извая с дланите си голи,
надявайки се, че ще можем да я проследим?

И ето - взираме се - все нанякъде. Нагоре. 
Потъва погледът ни в нечий чуден свят.
Прегръщаме се. С времето за обич спори
скептикът-облак, вечният ревнуващ брат.

Дошло му е до гуша с разума да се надбягва.
Да брани и последното дъждовно обещание.
Притискат го очите ни. Водата се разсипва.
Дъга ли свързва двата свята на незнание?

Валят въпросите. Събира локвите си тишината.
На чужд език Светът разказва ни защо и как
живеем за мига, берем цветя, поглеждаме луната
и търсим стъпките на миналото си по неговия бряг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...