12 jul 2020, 16:15

Свят за двама

830 1 0

Мечтаех те, дори и без да те познавах,

в съня си те рисувах с пъстри цветове..

Твоя шепот, в крясъка на болката долавях.

Към тебе прекосявах океани, брегове...

 

В полъха на морски бриз те пресъздавах,

в пустините откривах твоите следи.

В нощта зловещо моите криле отрязах,

но летях за да достигна твоите звезди.

 

Сега, аз чакам ти да ме намериш,

в тази тежка и безкрайна зима.

В поле от преспи, планините да катериш,

ще ме откриеш, ако любовта я има!

 

Защото този свят, е свят за двама...

От тази чаша трябва да отпиеш...

Ако чувстваш любовта, че те изгаря,

тогава само пак ще ме откриеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антониа Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...