Jul 12, 2020, 4:15 PM

Свят за двама

  Poetry » Love
827 1 0

Мечтаех те, дори и без да те познавах,

в съня си те рисувах с пъстри цветове..

Твоя шепот, в крясъка на болката долавях.

Към тебе прекосявах океани, брегове...

 

В полъха на морски бриз те пресъздавах,

в пустините откривах твоите следи.

В нощта зловещо моите криле отрязах,

но летях за да достигна твоите звезди.

 

Сега, аз чакам ти да ме намериш,

в тази тежка и безкрайна зима.

В поле от преспи, планините да катериш,

ще ме откриеш, ако любовта я има!

 

Защото този свят, е свят за двама...

От тази чаша трябва да отпиеш...

Ако чувстваш любовта, че те изгаря,

тогава само пак ще ме откриеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антониа Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...