Свят за двама
Мечтаех те, дори и без да те познавах,
в съня си те рисувах с пъстри цветове..
Твоя шепот, в крясъка на болката долавях.
Към тебе прекосявах океани, брегове...
В полъха на морски бриз те пресъздавах,
в пустините откривах твоите следи.
В нощта зловещо моите криле отрязах,
но летях за да достигна твоите звезди.
Сега, аз чакам ти да ме намериш,
в тази тежка и безкрайна зима.
В поле от преспи, планините да катериш,
ще ме откриеш, ако любовта я има!
Защото този свят, е свят за двама...
От тази чаша трябва да отпиеш...
Ако чувстваш любовта, че те изгаря,
тогава само пак ще ме откриеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антониа Димитрова Всички права запазени