12.07.2020 г., 16:15

Свят за двама

819 1 0

Мечтаех те, дори и без да те познавах,

в съня си те рисувах с пъстри цветове..

Твоя шепот, в крясъка на болката долавях.

Към тебе прекосявах океани, брегове...

 

В полъха на морски бриз те пресъздавах,

в пустините откривах твоите следи.

В нощта зловещо моите криле отрязах,

но летях за да достигна твоите звезди.

 

Сега, аз чакам ти да ме намериш,

в тази тежка и безкрайна зима.

В поле от преспи, планините да катериш,

ще ме откриеш, ако любовта я има!

 

Защото този свят, е свят за двама...

От тази чаша трябва да отпиеш...

Ако чувстваш любовта, че те изгаря,

тогава само пак ще ме откриеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антониа Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...