Мечтаех те, дори и без да те познавах,

в съня си те рисувах с пъстри цветове..

Твоя шепот, в крясъка на болката долавях.

Към тебе прекосявах океани, брегове...

В полъха на морски бриз те пресъздавах,

в пустините откривах твоите следи.

В нощта зловещо моите криле отрязах,

но летях за да достигна твоите звезди.

Сега, аз чакам ти да ме намериш,

в тази тежка и безкрайна зима.

В поле от преспи, планините да катериш,

ще ме откриеш, ако любовта я има!

Защото този свят, е свят за двама...

От тази чаша трябва да отпиеш...

Ако чувстваш любовта, че те изгаря,

тогава само пак ще ме откриеш!