Сърцето смачка
и накъса
като някаква хартия.
Стара играчка,
клечка къса,
много спомени в кутия.

Там ги пазя
да напомнят
колко много аз те нямам.
как те мразя,
как ме гонят
и ме карат все да страдам.

Близо беше
до сърцето.
Днес си толкова далече.
Как пламтеше
ми лицето.
Всичките мечти отвлече.

Ти открадна
от живота
всеки блян и смисъл.
Днес пропада
всяка нота,
дет’ за теб съм писал.

Много щастие,
много смях.
Само есента
За нещастие
ги проспах.
Свърши песента.