14.05.2024 г., 18:21

Свърши песента

617 0 0

Сърцето смачка
и накъса
като някаква хартия.
Стара играчка,
клечка къса,
много спомени в кутия.

Там ги пазя
да напомнят
колко много аз те нямам.
как те мразя,
как ме гонят
и ме карат все да страдам.

Близо беше
до сърцето.
Днес си толкова далече.
Как пламтеше
ми лицето.
Всичките мечти отвлече.

Ти открадна
от живота
всеки блян и смисъл.
Днес пропада
всяка нота,
дет’ за теб съм писал.

Много щастие,
много смях.
Само есента
За нещастие
ги проспах.
Свърши песента.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Krischo Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...