14.05.2024 г., 18:21

Свърши песента

623 0 0

Сърцето смачка
и накъса
като някаква хартия.
Стара играчка,
клечка къса,
много спомени в кутия.

Там ги пазя
да напомнят
колко много аз те нямам.
как те мразя,
как ме гонят
и ме карат все да страдам.

Близо беше
до сърцето.
Днес си толкова далече.
Как пламтеше
ми лицето.
Всичките мечти отвлече.

Ти открадна
от живота
всеки блян и смисъл.
Днес пропада
всяка нота,
дет’ за теб съм писал.

Много щастие,
много смях.
Само есента
За нещастие
ги проспах.
Свърши песента.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Krischo Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...