Колкото и странно да звучи
и колкото и да е тъжно,
ти за мене вече чужда си,
студена като допира ти леден.
Обичах те, и ти обича ме,
ала уви, усилията ни напразни са били.
Защо така взе да избледнява
тази страст, с която ме избра?
Защо теб питам аз обаче,
когато все виновният бях аз,
погледнах се и прецених,
че нямам нужда повече от твоя глас.
А ти сега ще питаш - Но защо,
нали се обичаме все пак?
И аз набързо ще ти кажа:
Да, обичаме се, но не пак...
© Владимир Иванов Todos los derechos reservados