Колкото и странно да звучи

и колкото и да е тъжно,

ти за мене вече чужда си,

студена като допира ти леден.

Обичах те, и ти обича ме,

ала уви, усилията ни напразни са били.

Защо така взе да избледнява

тази страст, с която ме избра?

Защо теб питам аз обаче,

когато все виновният бях аз,

погледнах се и прецених,

че нямам нужда повече от твоя глас.

А ти сега ще питаш - Но защо,

нали се обичаме все пак?

И аз набързо ще ти кажа:

Да, обичаме се, но не пак...