Сякаш

20 nov 2012, 19:56

Poesía » De amor

737 0 1

Сякаш огънят в твойта душа
бе запалил мечти във ума ми
и изгаряйки всичко в нощта,
се опитваше в плен да го хване...

... за да може без думи и страх
да политне с искрите им парещи
и достигнал до звездния грях,
да се слее с очите изгарящи...

...

Сякаш мракът се бе разпилял
върху всички самотни клепачи
и в съня им - за миг натежал...
... бе започнал от ярост да плаче...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.