Сякаш

20.11.2012 г., 19:56 ч.

Поезия » Любовна

640 0 1

Сякаш огънят в твойта душа
бе запалил мечти във ума ми
и изгаряйки всичко в нощта,
се опитваше в плен да го хване...

... за да може без думи и страх
да политне с искрите им парещи
и достигнал до звездния грях,
да се слее с очите изгарящи...

...

Сякаш мракът се бе разпилял
върху всички самотни клепачи
и в съня им - за миг натежал...
... бе започнал от ярост да плаче...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.