Сякаш
Сякаш огънят в твойта душа
бе запалил мечти във ума ми
и изгаряйки всичко в нощта,
се опитваше в плен да го хване...
... за да може без думи и страх
да политне с искрите им парещи
и достигнал до звездния грях,
да се слее с очите изгарящи...
...
Сякаш мракът се бе разпилял
върху всички самотни клепачи
и в съня им - за миг натежал...
... бе започнал от ярост да плаче...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
