Сякаш не от този свят...

Стоя там, откъдето съм.

Не мога да остана повече.

Виждам снимка – твоя е, искам те.

Покажи ми как да се боря – не мога сам.

Искам те, виждам те, чувам те, усещам те…

Навсякъде, няма те, обичам те.

Боря се, но просто кажи как.

думата е твоя… кажи как…

Краката ми се движат - идват към тебe,

кажи им, кажи им да спрат .

Просто е силно, чувството е силно.

Идвам бързо, приближавам се,

с всяка крачка те доближавам.

Стига, немога, унижавам се…

Спирам, но само за секунда и тръгвам…

И те виждам там,

на прозореца, просто си там

и двете ми очи гледат,

гледат и не мога да им кажа да спрат,

Така че ти го направи

Кажи им, кажи им да спрат.

Идвам, пристигам, приближавам се.

Луд, разбит, просто Аз.

Дори не мога да намеря думи, които да ме опишат,

да опиша и тебе с тях.

Изгубен и буден, разтърсвам се.

Връщам се, просто не зная,

притискам себе си, за да кажа Не.

Сега съм тук и целият съм един хаос,

просто гледам прозореца и  гледам и теб,

обикалям като луд.

Обезумял от любов, като в клетка…

Има план, който се заформя в главата ми…

Mоже би Господ ще ми помогне, защото не мога сам.

Ти си там, аз – тук.

Така близо и далече.

Не мога да спра, или не искам.

Някой да ме спре, защото не зная.

И идвам пред вратата, през нощта…

А ти отваряш…

Красива... в ръката ти догаря свещта

и двете ми ръце се спускат към тебе.

Кажи им, кажи им да спрат…

и те прегръщат…

и те обичат…

и те убиват…

и аз не зная, и не мога,

и не искам да спра…

….