siriusblek (Сириус Блек)

Лъжливо опиянение 🇧🇬

Стрелките на часовникът вече сочеха към 3 и 15. Лунната светлина се прокрадваше през балдахинените завеси на прозореца. Тази светлина бе студена, металният ù отблясък се процеждаше през едрите капки дъжд, които се сипеха от небето. Тези капки, големи и мокри, като гроздови зърна се разбиваха по съкл ...

siriusblek

Prosa » Cartas

2011-06-22T12:21:36+03:00 1.1K 1

Пътят на една малка капчица 🇧🇬

Eдна малка прозрачна капка може да съдържа толкова много спомени, емоции, тя може да причини онези чувства на тъга или радост, може да те накара да се усмихнеш или да се натъжиш, тази малка кристална капчица може да бъде украса по листата на цветята, като колие на някоя принцеса или пък може да бъде ...

siriusblek

Prosa

2011-06-15T18:34:59+03:00 1.2K 3

Как ли да го нарека?! 🇧🇬

… и тя си замина, оставяйки ме отново сам, в недоумение. Такава е тя, в един момент изглежда ядосана на света, в следващия миг усмивката ù може да разтопи леда. Неразбираема, една загадка, една илюзия… Понякога, когато ме остави така, се чудя дали е сън, или реалност, дали съществува и дали това, ко ...

siriusblek

Prosa » Cartas

2011-06-01T22:43:28+03:00 1.4K 6

Главната улица на града 🇧🇬

По главната улица на града имаше много хора, всеки вглъбен в своите проблеми, със свои мисли, отиващ на някъде. Едни се прибираха уморени от работа, други излизаха по заведения, трети просто се разхождаха безцелно, за да убият времето. Едно момче и едно момиче вървяха един до друг, карайки се… Той с ...

siriusblek

Prosa

2011-05-31T14:54:22+03:00 992

Наблюдавам те 🇧🇬

Листа на роза, нежни като коприна,
диво сърце - необуздано.
Детско излъчване - полугласно,
прелестна като видение,
изящна като кукла… ...

siriusblek

Poesía

2011-05-30T00:02:32+03:00 989 2

Една осъзната реалност 🇧🇬

Тази вечер погледнах нагоре и знаеш ли какво видях. Небето беше по-красиво от всякога. Тъмният небосвод над мене бе осеян с безброй звезди, някои гаснещи - показващи на света колко тъжно може да бъде красивото, други греещи ярко, отразявайки нечие щастие по света, трети пък, които просто стоят сгуше ...

siriusblek

Prosa » Cartas

2011-05-27T20:10:57+03:00 1.3K 1

Нощни цветя 🇧🇬

Зрители невзрачни
в нощите прозрачни,
осветени тихо от Луната,
потъват те отново в тишината.
Лунен сърп ги осветява, ...

siriusblek

Poesía

2010-04-20T09:01:35+03:00 1.2K 2

Сякаш не от този свят... 🇧🇬

Стоя там, откъдето съм.
Не мога да остана повече.
Виждам снимка – твоя е, искам те.
Покажи ми как да се боря – не мога сам.
Искам те, виждам те, чувам те, усещам те… ...

siriusblek

Poesía

2009-11-22T01:25:13+02:00 851 2

Просто сън 🇧🇬

Под падащия пролетен дъждец
усещам аромата на косата ти.
Вдишвайки от диханията на цветята,
аз те чувствам до себе си.
Вглеждам се в малките капки роса, ...

siriusblek

Poesía

2009-10-24T23:47:32+03:00 924 2

* * * 🇧🇬

Очите, черни като небе,
вали от тях порой.
Сърцето, гаснещо по тебе,
стои сам отново той.
Преливат буйните реки, ...

siriusblek

Poesía

2009-09-26T21:35:03+03:00 817 1

* * * За час 🇧🇬

Просто един час… само един.
На фона на цялата вечност, на която ме обричаш,
oстани с мене за час… само един.
Остави ме само за час да си мисля, че ме обичаш.
Иска ми се да бъде истина, ...

siriusblek

Poesía

2009-08-29T11:44:29+03:00 886 3

отново 🇧🇬

Чувствам, всеки ден и е все същото,
няма промяна никаква.
Дишам и ми е скучно
опитвам всичко за да променя това.
Наранявам себе си за да видя дали изпитвам болка още, ...

siriusblek

Poesía

2008-09-27T10:56:29+03:00 1.3K 4

А ти защо не спиш? 🇧🇬

- А ти защо не спиш? - зададе своя въпрос странникът, който идваше от много далече явно. "Сигурно е скитник" - помисли си Джесика като го видя, направи си този извод заради дългата мръсна коса, неизбръснатото грубо лице и изхабените от носене дрипи, които той считаше за дрехи. Той я видя седнала сам ...

siriusblek

Prosa » Novelas y novelas cortas

2008-09-27T09:00:29+03:00 1.8K 2

моя в редовете 🇧🇬

Толкова си красива понякога,
особено вечер на тъмно.
Очите ти ме побъркват всякога,
в тях няма нищо мътно.
Обичам вкуса на устните ти. ...

siriusblek

Poesía

2008-09-11T14:20:45+03:00 1.4K 1 3

madness 🇧🇬

И нека е лудост,
нека е странно и смешно.
Това съм аз, забрави за останалите,
тук няма никой, освен мене и тебе.
Другите са като прашинките във въздуха, ...

siriusblek

Poesía

2008-08-15T21:15:44+03:00 922 3

не спирай да го правиш 🇧🇬

Просто танцувай, не спирай,
умората игнорирай.
Прави тези движения разчетени,
като есенни листа от вятъра отнесени.
Красива си така, продължавай, ...

siriusblek

Poesía

2008-08-14T14:42:40+03:00 1K 2

Прочети това! Открий своя смисъл в него 🇧🇬

Здравейте, читатели различни, от всякакви типове, обикновени, нетипични.
Това писание е на моя живот в момента описание. Ще се старая да го опиша в рими, но не обещавам да са ви любими. Та аз съм на сладките 17 все още незрял, но пък от загадките на съдбата доста вече познал. Животът ми сега е безцв ...

siriusblek

Ensayos » Personales

2008-08-13T06:55:05+03:00 2.4K 3

откровено 🇧🇬

Времето отмива всичките ми спомени.
Сърцето ми още трепва,
само като си спомня за преди,
за твоя образ, който изниква така неканен в съзнанието ми.
Това е, което чувствам, ...

siriusblek

Poesía

2008-08-12T20:46:27+03:00 1.1K 6

копнеж 🇧🇬

Тя се разхождаше по брега на морето. Блясъкът от черната й коса, която в изящна феерия се спускаше чак до кръста, бе способна да заслепи дори слънцето. Босите й стъпала биваха подплисквани от хладката вода, но тя не усещаше това. В този момент по красивото й лице се стичаше една-единствена сълзица, ...

siriusblek

Ensayos

2008-08-08T12:29:43+03:00 1.6K 2

Черна зора 🇧🇬

Нощ! Студ! Тръпка и очакване!
Смъртта прокарва вкочанени от студ пръсти по гърба ми.
Побиват ме тръпки.
Краят е близо.
Сега мракът е одеялото, което ще ме топли. ...

siriusblek

Poesía

2008-08-07T07:36:59+03:00 1K 1

Удари сърцето ми 🇧🇬

Удари сърцето ми и нека спре,
защото не може повече да понесе.
Живот без теб е като песен без глас.
Удари сърцето ми и нека го боли,
защото и мене ме боли. ...

siriusblek

Poesía

2008-08-06T21:05:46+03:00 1.5K 1 4

кърваво сърце 🇧🇬

Заслепен от болка, той продължи да бяга по шосето, като не виждаше нищо около себе си. Нито колите, които отминаваше, нито се радваше на настъпването на утринната зора.
Момчето беше по анцуг и потник, но на потника ясно се отличаваше червена следа от кръв, точно там, където беше наранен, но болката ...

siriusblek

Prosa » Relatos

2008-08-03T19:21:07+03:00 1.8K

илюзии 🇧🇬

Под маската, с която се прикривам,
лъжлива като мен самия,
аз имам сърце да се боря
и съм благодарен за това.
В океан от хора аз плувам сам, ...

siriusblek

Poesía

2008-08-02T13:22:19+03:00 1.5K 2 5

призрачната кула 🇧🇬

Там, горе на хълма, тя се издигаше над полето като гигатска вятърна мелница. Смилаше всички чувства на хората, видоизменяше ги и ги правеше подвластни на своята господарка. За владетелката на тази призрачна кула се носеха различни слухове, но най-интересен от тях бе, че тя е неспособна да изпитва лю ...

siriusblek

Prosa » Relatos

2008-06-08T08:39:11+03:00 1.3K 1